Grand Tour. Лондон-Париж-Монте Карло. Aston Martin DBS.

Топлият октомври. 2009. Ти, с цялата аристократичност, на която си способен да си се представиш, стоиш прав на терасата на La Bastide de Gordes.

Отпиваш от силния и ободряващ черен чай и се взираш насреща в масивите на Люберон. Ако свалиш още надолу погледа си, ще се спреш на обраслите с трева павета на хотелския паркинг и на десетината супер-автомобила, паркирани там.

Те почти всичките се вписват в разбиранията ти за хронологическа идилия. Старият замък от ХІІ век е идеална спирка на тази елегантна кавалкада от половинвековни Jaguar-и, Aston Martin-и, Ferrari-та, Gullwing Mercedes-и и футуристични Bentley-та. Но всички те носят истинския чар, от едно време, а не днешния меркантилен дух на ХХІ век. Вече се чува буботене на двигатели. То идва от другата страна на хотела, там където са паркирани младите синове и внуци на тези легендарни автомобили. Защото в хотела, заедно с теб, са отседнали и по-модерно мислещи хора. Жълто Gallardo и червено Fiorano паркират на метри едно зад друго. Вече във въздуха се усеща нетърпение. То е подсилено от Aston на 24 години. И той някога е возил Бонд. Един от младежите тук е. След тази кратка инспекция погледът ти слиза още малко надолу, за да се опре в смешните чехли, които са ти дали в хотела. Сепваш се, че трябва да ги свалиш и да обуеш нещо по-подходящо, за да настъпиш десния педал в своето GT купе. То е сребристият Aston Martin DBS на последното място на паркинга, до бръшляна и саксията със странни червени френски растения. Всъщност не е точно сребрист. Води се цвят Казино Роял. По обясними причини, свързани с ХХІ век.

Днес е третият от петте дни на Grand Tour. Най-интересно е било при онзи манастир със сложно име, там край Париж. Е, и преминаването на супер автомобилите през Ламанша, безспорно. Предстои слизане на юг чак до Средиземно море. До Монте Карло. Там е последната спирка на състезанието, на приключението, наречено Grand Tour. Впрочем, не винаги е била там. С корени, достигащи до средата на ХVІІ век, Grand Tour поклонението някога е представлявало образователна обиколка на Европа и най-вече на Италия. За заможните и млади аристократи, разбира се. Традицията възприема за най-важни спирки от Grand Tour Париж, Женева, Торино, Венеция и Рим. С появата на влака през ХІХ век пътуването не губи от романтиката си, но става по-бързо и приятно. Точно в тази посока му действат и първите купета и роудстъри на Alfa Romeo, Ferrari, Aston Martin, които в негова чест носят табелката GT на каросериите си. Още през 30-те години.

Но да се върнем днес!

Първият ден е включвал измъкване от мъгливия дом на Jaguar и Aston Martin - Албионът, и пристигане на френска територия. Търсене на вълнуващи пътища. Малка неразбория с разпокъсване на групата. Париж, но в непозната светлина и далече от светлините на прожекторите. Тук си разбрал, че това е тур за каране, не за разглеждане на Айфеловата кула. А да караш нови и стари супер автомобили по пътища, такива, каквито са били и преди 40 години, си е приключение.

Вторият ден се събуждаш край Париж, а трябва да стигнеш до Бургундия. Всъщност това е елементарно, има магистрали… Да, ама не. Grand Tour не използва магистрали, а тесни планински пътища с остри завои и жажда за мощни автомобили. Някак си пасвате. Гледките са неописуеми. Навигаторът ти прави снимки, които после праща на МотоАвангард за публикуване.

Третият ден е днешният. Онзи с неестествено големите хотелски чехли и топлият чай в студеното утро на топлия октомврийски ден. И с боботещият бас на един Gordon Keeble от 1964 г.

Всички коли тук, стари и нови, са Gran Turismo купета или роудстъри. Всички, стари и нови, са скъпи и луксозни. Всички, стари и нови, са създадени за такива преходи, а не за задръстванията в градовете. Името им идва оттук - Grand Tour = Gran Turismo…

В четвъртия ден организаторите са предвидили голф край гората на замък от ХVІІІ век. Le Chateau de Taulane. Основният въпрос, който те е тормозил през целия ден е кое е по-забавно за каране - твоят DBS от 2009 или DB4 от 1954 г.

Още няколко километра на юг и от върха на последния проход по пътя блесва Mer Mediterranee. Това е Монако и тук е единственият хотел по пътя ви, пред който съвременна кола се чувства по-добре от едновремешна. Много е лъскаво това Монако. Прищраква ти, че организаторите нарочно са го сложили в края на пътуването. За да покажат, че блясъкът и неоновите градски светлини неправилно се възприемат като характерни за спортните автомобили. А ти вече знаеш, че там, по 12-те поредни ляв-десен завоя на планината, ти е било по-адреналинообразуващо, отколкото сред скъпите яхти на богаташите.

GT движението никога не е умирало. То се поддържа от ентусиастите със старите автомобили. И от техните синове и внуци, седнали зад волана на синовете и внуците на Ferrari Dino, Jaguar E-type и Aston DB4. Ние също седнахме зад волана на една от тези коли и мислено се пренесохме по пътищата на Grand Tour-а. Aston Martin DBS се оказа вълшебна компания. Качете се и вие в събота от 18:30 по ТV7, а след това и тук. До следващото пътуване.