От града на тепетата до града на Богородица с Peugeot 5008

От София Франс Ауто Пловдив ми осигуриха за няколко дни чисто ново Пежо 5008 в черен цвят, 7 седалки и стъклен покрив.

Като начало съм леко скептичен дали този тип кола има смисъл.

Качих се в колата и потеглих. Направи ми впечатление разходът на гориво в града - 8.1-8.2 л/100 км - при това колата е все още на малко километри (6200). Това е с 1.5 л под обещаните. Двигателят е най-мощният бензинов 1.6 с турбо и 156 френски жребци, 6 скорости, ръчна кутия.

Планувах на следващия ден с колегата ми да отидем на екскурзия. Дестинация - Хасково. Вечерта, обаче, качих 3 колежки да ги разходя из Пловдив. Отзивите им бяха отлични. Рано сутринта потеглихме. Заредихме се с 3 основни типа музика - хаус музика, чалга и разбира се рок. Хубавото на пътя Пловдив - Хасково е, че в 95% е гладък и без дупки.

По време на пътуването имах възможност да изпитам пълните функции на автомобила. Нещото, което буквално ти вади очите е Head-up дисплеят, показващ скоростта и дистанцията, която имаш от превозното средство пред теб, измерено в секунди. Готина и полезна функция.

Стереото е силно и чете MP3.

Пролетно време покрай пътя има доста зеленина и цвят.

Дърветата са цъфнали, житата зелени и слънцето се показа отгоре. Нямах търпение да плъзна щората на стъкления таван. Много добре се получи. Много. С малко успокояваща музика километрите са неусетни, 100 на брой.

Автомобилът е наистина просторен и има място за стабилно количество багаж. Ние, обаче, не взехме нищо със себе си. Пътят минава от Садово, Първомай (родният ми град) и малко преди Хасково се намира с. Клокотница - известно историчеко място. Покрай шосето се виждат останки от вековни постройки. Най-сетне пристигнахме в града на Богородица.

Входът на града е голямо надолнище, на което често дебнат КАТ. Още от начало ще забележите жълтите маркировки. Изглеждат като Щатските. Всъщност това е гума, интегрирана в асфалта. От години си стои непокътната. Смея да твърдя, че Хасково е един от градовете в България с най-добри улици. Почти няма дупки, не липсват знаци, маркировки и светофари, както и пешеходни пътеки. Първата сграда е Пежо Центъра и няколко служителя ме проследиха с поглед отдалече.

Бяхме планували да посетим най-високата статуя в света на Света Богородица, която се вижда още от километри. Добре познавам града и не ми е трудно да намеря къде е. Тя е доста близо до центъра. Ако имате добра навигационна система, 100% ще я откриете без проблем. По-мързеливите могат да спрат колите си почти до самата статуя, но най-добре да паркирате долу на паркингите. Има място за много автомобили и струва само по лев за час.

Ако водите деца със себе си, има детски кът отстрани и ресторант. Местността е чудесна и трябва да изкачиш стъпалата догоре. От там се вижда целият град.

Ако се огледаш, виждаш хора, които си почиват и са усмихнати. Страхотно! На входа те посрещат 2 плочи с надписи и разяснения.

Точно под грамадната статуя има малка църква, в която всеки може да влезе и запали свещ. А зад монумента има парк за “скейтъри”, както и байк маняци. Рано сутрин няма особено много хора и можеш да се порадваш на времето. Има красив парк за отдих.

Върнахме се в центъра, за да разгледаме други забележителности. Часовникът на центъра, тракийски останки, красивите градинки, алеите с магазини и слънчевият часовник в Хасково.

Има достатъчно кафета, да отпочинеш с приятна напитка.Хубавото е, че екскурзията е неангажираща и лесно достъпна, като не изисква големи разходи.

При нас разходът на гориво извънградско беше около 8 л/100 като спазвах ограниченията. Това не е 5 дневна ваканция или покоряване на върхове, а екскурзионна разходка с цел опознаване на колата. След обиколката на града хапнахме и дойде време да продължим. Реших на момента да отидем до Димитровград - само на 18 км от Хасково.

Там е всеизвестният “Димитровградски Пазар”, на който няма начин да не се отбиеш и да изгубиш час-два. Разходката с Пежото в Димитровград беше кратка и се отправих към родния Първомай. От там планът беше да взема още 3-ма приятели, да отпътуваме до Пловдив, където ще напазаруваме за рожден ден. В новооткрит мол изгубихме доста време.

Изпробвахме колко неща може да побере багажникът със сгънати задни 2 седалки.

Бяхме далеч от пълния потенциал, но пък не правим сватба. Лампата в багажника се демонтира ръчно и става на удобен фенер, с който да търсиш изгубени неща в голямия салон.

Приятелите ми са високи по 1.80м и нямаха абсолютно никакви проблеми с мястото и простора.

Хареса им цвета на интериора (без кожа), самата тапицерия и средната конзола. Отзад има масички на гърба на предните седалки. Побрахме всички телефони, портфейли и вещи в огромната ниша зад скоростния лост. Типично за вановете са различните ниши и жабки навсякъде, където има свободно място. Малки деца биха харесали особено много този автомобил, защото е широк и преди всичко семеен. Ако поръчате монитори отзад съм сигурен, че ще го харесат повече от някой паркетен SUV за същите пари. Има няколко 12V изхода в колата, удобно за включване на преносим компютър или зарядно за телефон.

Визията на автомобила според мен е добра за ван и отзад е много красив, бих казал. Това е автомобил за човек, които иска да се порадва на живота, опита нещо различно и преди всичко има голямо семейство. Не се накланя прекалено! Управлението намерих за добро. След преживяването най-сетне Пежо промени нещото, което не харесвах в марката. Колкото и странно да ви звучи, това е волана. На някой модели просто ненавиждах формата на 3-спицовия волан, но от сега нататък се кълна, че го обожавам, особено като е с кожа. Минусите също не липсваха. По ненормалните иначе Бг пътища се чува непрестанно скърцане на пластмаси, идващо от областта  на вратите и според мен има нужда от допълнителна намеса за предотвратяването му. Но ако сме нормална държава, няма да го чуете. Автоматичната паркинг спирачка не се деактивира бързо, но можете да изключите функцията. Трип компютърът не ми допада. Возията е добра, въпреки 17″ джанти. Пробвал съм новата Opel Zafira, но определено е скучен ван!

Както казах, 5008 е различна. Не предлага много динамика, ускорява до 100 за под 10сек. Развива 200, но след 170 е трудно да задържиш колата в права линия. Окачването трополи. Дано с напредването на възрастта техниката да не е проблемна.

Цената на такъв автомобил е 55 000 лв с ДДС, което не е чак толкова малко.

През weekend-a се заредих с жизненост и много положителни емоции, дължащи се на колата. Вече харесвам поне един ван.

Поздрави

Георги Георгиев